Още нещо за пандемията

В един ден като днешния, само че през 1947 г. се ражда неповторим учен. Известна с интересните си изследвания във връзка с обонятелната система, нашата фигура в генетиката спечели Нобелова награда за физиология или медицина през 2004 година. Досещате ли се кой би могъл да бъде? Ами разбира се! Говоря за Линда Даян Браун Бък, биоложка, известна в цял свят, с описанието си как стотици гени в нашия геном обуславят нашето обоняние. Искате ли да знаете повече? Продължавайте да четете! Една млада и любопитна Линда Даян Браун Бък Линда Даян Браун Бък а се ражда на 29 януари 1947 година в Сиатъл, САЩ. С ирландски произход от страна на баща си и шведски от страна на майка си, Линда израства сред „изобретенията“ на баща си, който е работил като електроинженер. Както самата изследователка обяснява, интересът на майка й към пъзелите и изобретенията на баща й са семената на бъдещия й афинитет към науката. Години по-късно и с подкрепата на семейството си, през 1975 г. младата Бък завършва  психологи

  Ваксините на Pfizer BioNtech пристигат със самолет от Белгия и след това се транспортират в регионалните центрове, като този в Ливорно, в северната част на италианската област на Тоскана. Прехвърлят се в гигантски фризери.  В рамките на 3 минути трябва да бъдат извадени от оригиналните кутии на Pfizer и да бъдат прехвърлени във фризера, за да се избегне размразяването им. Не трябва да се допуска размразяване и последващо замразяване. Трябва да се осигури незабавното прибиране на ваксините във фризера, където се съхраняват при 80 градуса под нулата.  На следващия ден се размразяват, за да бъдат изпратени в локалните центрове, където трябва да бъдат употребени в срок до 5 дни. Здравните работници са под напрежение, за да гарантират непрекъснатостта и бързината на целия процес. Налага се да адаптират времето и процесите на работа към бързо възникващите промени и новите изисквания.  Времето е от решаващо значение, само за няколко минути вън от студената верига и ваксината се превръща в б

CSIC ( Висш център за научни изследвания)   Проектът на Мариано Естебан и Хуан Гарсия Ариаза от CNB-CSIC в Испания, който използва вариант на вируса, използван за елиминирането на едрата шарка, е публикуван в „Journal of Virology“ В сътрудничество с испанската компания за биотехнологии Biofabri от групата Zendal, се разработва производството на ваксината, за да започнат клинични изпитвания Частици от коронавирус. Снимка: NIAID Integrated Research Facility (IRF), Fort Detrick, Maryland. CC BY 2.0 (https://creativecommons.org/licenses/by/2.0/). Кандидатът за ваксина MVA-CoV-2, който използва модифицирания вирус на ваксина Анкара (MVA) като „средство“ за „транспортиране“ на протеин от SARS-CoV-2 (протеина S), за да стимулира имунната защита срещу коронавируса, доказа ефективността си при животински модели и следователно е готов да премине към по-нататъшни клинични изпитвания, според току-що публикувана информация от престижния Journal of Virology. Проектът за ваксина за SARS-CoV-2, ръков

Изследователи от Института за мозъчни изследвания McGovern, Харвардския университет, Института по технология на Масачузетс и Института Broad разработиха нова техника, която комбинира геномно секвениране с микроскопия и позволява да се определи директно как се разпололага геномът във вътрешността на клетките. Вътре в клетките геномът е нещо повече от ДНК последователност. Тяхната триизмерна организация осигурява допълнително ниво на функционална сложност, при което регионите, които са далеч един от друг по отношение на хромозомното разстояние, могат да бъдат близки пространствено и да допринесат за правилната експресия на гените в точното време и доза. Екипите от Института за мозъчни изследвания McGovern, Харвардския университет, Института по технология на Масачузетс и Института Broad работиха заедно, за да разработят подход, който постига визуализиране на организацията на генома и получаване на неговата последователност в една и съща клетка, което предлага интересни възможности за биол

Разработването универсална ваксина срещу грипа направи важна стъпка напред. Ваксина, разработена за да предизвика имунен отговор срещу различни щамове на вируса на грипа, показа положителни резултати в едно клинично изпитание, ръководено от болницата  Mount Sinai в Ню Йорк. Ваксината, създадена, за да предизвика антитела срещу най-постоянната част на хемаглутинина на вируса, е била понесена приемливо от участниците в изследването и е индуцирала силен имунен отговор за дълъг период. Резултатите от работата показват, че стратегията е била адекватна, макар че ще са необходими още проучвания и разработки за оптимизиране на ваксината и разширяване на нейното действие върху други щамове на грипния вирус.  "Една ваксина, водеща до широк имунитет срешу грипния вирус, вероятно ще предпазва от който и да е избухващ подвид или щам на грипния вирус и ще увеличи значително подготовката ни срещу пандемии, избягвайки бъдещи проблеми с пандемии от грип, подобни на тази, която наблюдаваме сега с 

Анализът на цялостните геноми и екзоми става все повече разпространен в клиничната практика като средство за диагностика, прогноза или вземане на терапевтични решения. Съзнаващи важността на геномиката, приложена върху здравето, множество страни са предложили национални инициативи, за да дадат тласък на персонализираната медицина, която да взема под внимание генетичната структура на човека при изследване на неговото здраве. Анализът на генома в клиничната практика предлага възможност за провеждане на вторични изследвания върху здравето, извън клиничната причина за изследването. Снимка: Darryl Leja, National Human Genome Research Institute, National Institute of Health https://www.genome.gov). Обикновено анализ на генома или на екзома се иска с определена клинична цел, с конкретен въпрос за рарешаване. Независимо от това, информацията, която може да се извлече, е значително повече, което поставя пред отговорните за анализа и интерпретацията на резултатите въпроса, дали трябва да направя

Изследователи от Националния център за онкологични изследвания са установили, че независимо от възрастта, пациентите с по-тежки форми на COVID-19 имат по-къси теломери от останалите пациенти. Екипът предполага, че съкращаването на теломерите е следствие от вирусната инфекция и възпрепятства регенерацията на тъканите. Хромозоми с маркирани теломери. Снимка: Hesed Padilla-Nash y Thomas Ried (Национален здравен институт, САЩ). Крайните структури на хромозомите - теломерите, са от съществено значение за поддържане целостта на наследствения материал в клетките. Връзката между тяхната дължина и стареенето е известна от години, така че тяхното скъсяване в процесите на деленията, които клетките претърпяват, за да поддържат или регенерират тъканите, е отличителен белег на стареенето. Групата по теломери и теломерази при  Националния център за онкологични изследвания  (CNIO), ръководена от Мария Бласко, прекара десетилетия в изследване на функцията на теломерите и връзката им с различни заболява