Още нещо за пандемията

Институт по невронауки UMH-CSIC   В острата фаза на инфекцията от коронавирус  SARS-CoV-2 нивата на ACE2 протеина, към който се свързва вирусът, за да навлезе в клетката, са значително намалени в сравнение със здравите контроли. Освен това са увеличени нивата на изрязания фрагмент от протеина  ACE2, които се формират като резултат от взаимодействието с вируса. Патологичните нива на ACE2 и на фрагмента отрязък от ACE2 се възвръщат към нормата след възстановяването на пациентите.  Данните от това изследване, ръководено от Javier Sáez Valero са пубикувани в списание FASEB Journal.  Следващата стъпка еще е да се види какво става с тези протеини при асимптоматичните случаи с положителен PCR тест и при ваксинираните хора. Кръвен тест, който определя количествено клетъчния протеин ACE2, позволяващ навлизането на коронавируса в клетките, както и фрагментите ACE2, които се получават вследствие на взаимодействието с вируса, би могъл да бъде прост и ефективен метод за извършване на наблюдение на

Преди да навлезем в материята, да си припомним какво е  ваксината на РНК  и как действа. Какво означава РНК ваксина и как действа? Ваксина по правило е всяка една субстанция, приготвена с цел да създаде имунитет . В случая с РНК ваксините главната съставка е молекула едноверижна РНК. Тази молекула посредством транскрипцията си в нашите клетки произвежда протеини на инфекциозния агент. Новите протеини на инфекциозния агент индуцират имунен отговор със съответно генериране на лимфоцити на паметта. РНК ваксините не са нови. Водят изучаването си от 90-те години. До ноември 2020 обаче, не е одобрена нито една. Първите РНК ваксини, които получават одобрение (в случая одобрение по спешност)  са ваксините срещу COVID-19 на Pfizer/BioNTech и Moderna. Една неотдавнашна статия на  New York Times  ни разказва как се произвеждат ваксините на информационната РНК на Pfizer. Стъпка 1. Всичко започва от ДНК Процесът на производство на ваксините започва от циркулярни молекули ДНК , които съдържат във въ

Изследователи от Института за изучаване на левкемията "Хосе Карерас" и Института за биомедицински изследвания в Bellvitge установиха, че епигенетичните профили на един човек могат да повлияят върху тежестта на заболяването COVID-19. Резултатите от работата, публикувани в EBioMedicine, отварят пътя към разработването на нови маркери, за да се предскаже кои пациенти са изложени на по-висок риск да покажат една по-лоша еволюция на заболяването.   Резултатите от проучването, първото, което разглежда епигенетичните фактори във връзка с болестта COVID-19, показват, че епигеномът на хората, заразени с коронавирус на SARS-CoV-2, влияе върху тежестта на COVID-19. Снимка: Genotipia.  От началото на пандемията от COVID-19 една от основните цели на биомедицинските изследвания е да определи защо някои хора са безсимптомни или показват леки форми на заболяването, докато други развиват по-тежки форми, които изискват хоспитализация или интензивно лечение. Фактори като напреднала възраст, пол