Още нещо за пандемията

  Традиционно се смята, че генетичният материал, предаван от родителите, е единственият наследствен фактор, който определя здравословното състояние на потомството. Днес е известно, че наследяването е много по-сложно. Вярно е, че повечето фенотипни вариации в популация могат да бъдат обяснени благодарение на генетичното наследяване. Понастоящем обаче познаваме други форми на наследяване, които влияят върху здравето на потомството и които не включват непосредствено последователността на ДНК. Такъв е случаят с епигенетичното наследяване.  Епигенетичното наследяване се осъществява по епигенетични механизми, такива като модификация на хистони, некодираща РНК или метилиране на ДНК. Потвърдено е, че тези механизми могат да бъдат засегнати от различни фактори от околната среда като употреба на някои субстанции, стрес или начин на хранене. Въпреки това все още не е известно как някои от тези фактори повлияват върху предаването на различни аспекти от здравето на поколението.  Две скорошни изслед

Изследователи от Института за изучаване на левкемията "Хосе Карерас" и Института за биомедицински изследвания в Bellvitge установиха, че епигенетичните профили на един човек могат да повлияят върху тежестта на заболяването COVID-19. Резултатите от работата, публикувани в EBioMedicine, отварят пътя към разработването на нови маркери, за да се предскаже кои пациенти са изложени на по-висок риск да покажат една по-лоша еволюция на заболяването.   Резултатите от проучването, първото, което разглежда епигенетичните фактори във връзка с болестта COVID-19, показват, че епигеномът на хората, заразени с коронавирус на SARS-CoV-2, влияе върху тежестта на COVID-19. Снимка: Genotipia.  От началото на пандемията от COVID-19 една от основните цели на биомедицинските изследвания е да определи защо някои хора са безсимптомни или показват леки форми на заболяването, докато други развиват по-тежки форми, които изискват хоспитализация или интензивно лечение. Фактори като напреднала възраст, пол

Изследователи от Масачузетския технологичен институт публикуваха референтна карта на функционалната информация на генома, която благоприятства изследването на болестите и биологичните механизми, участващи в тях. Разработването на картата и примери за нейната полезност са публикувани в Nature. Функциалността на генома не се свежда само до последователността на ДНК и районите, които кодират протеини. Изображение: National Institute of General Medical Sciences. Последователността на човешкия геном, чийто първи справочен проект се публикува преди 20 години, оставя отворена врата към разбирането как гените влияят върху характеристиките на човека и какво е тяхното въздействие върху здравето. Пълната функционалност на генома обаче не се ограничава само до частта от генома, която кодира протеини, нито до ДНК последователността, която се предава от родителите на децата. По-голямата част от генома не кодира протеини, но съдържа регулаторни области на генна експресия, които са важни за функцията