Още нещо за пандемията

  Традиционно се смята, че генетичният материал, предаван от родителите, е единственият наследствен фактор, който определя здравословното състояние на потомството. Днес е известно, че наследяването е много по-сложно. Вярно е, че повечето фенотипни вариации в популация могат да бъдат обяснени благодарение на генетичното наследяване. Понастоящем обаче познаваме други форми на наследяване, които влияят върху здравето на потомството и които не включват непосредствено последователността на ДНК. Такъв е случаят с епигенетичното наследяване.  Епигенетичното наследяване се осъществява по епигенетични механизми, такива като модификация на хистони, некодираща РНК или метилиране на ДНК. Потвърдено е, че тези механизми могат да бъдат засегнати от различни фактори от околната среда като употреба на някои субстанции, стрес или начин на хранене. Въпреки това все още не е известно как някои от тези фактори повлияват върху предаването на различни аспекти от здравето на поколението.  Две скорошни изслед

Изследователи от Института за изучаване на левкемията "Хосе Карерас" и Института за биомедицински изследвания в Bellvitge установиха, че епигенетичните профили на един човек могат да повлияят върху тежестта на заболяването COVID-19. Резултатите от работата, публикувани в EBioMedicine, отварят пътя към разработването на нови маркери, за да се предскаже кои пациенти са изложени на по-висок риск да покажат една по-лоша еволюция на заболяването.   Резултатите от проучването, първото, което разглежда епигенетичните фактори във връзка с болестта COVID-19, показват, че епигеномът на хората, заразени с коронавирус на SARS-CoV-2, влияе върху тежестта на COVID-19. Снимка: Genotipia.  От началото на пандемията от COVID-19 една от основните цели на биомедицинските изследвания е да определи защо някои хора са безсимптомни или показват леки форми на заболяването, докато други развиват по-тежки форми, които изискват хоспитализация или интензивно лечение. Фактори като напреднала възраст, пол

  Изследователи от Еврейския университет в Йерусалим доказаха, че анализът на свободната нуклеозомна ДНК в кръвта позволява да се получи информация за активните патологични процеси в тъканите, засегнати от рак или други заболявания. Когато клетките умрат, фрагменти от техния генетичен материал се освобождават в кръвообращението. През последните години различни подходи се заеха с анализа на тези фрагменти като източник на информация за здравето на организма, за да разработят приложения в клиничната практика. В резултат на това съществуват методи за откриване на туморна ДНК или фетална ДНК в кръвта на пациент или бременна майка съответно и също така е възможно да се идентифицира произхода на един тумор от епигенетичните маркери на тъканта, от която е получена туморната ДНК. В разработка, публикувана миналия януари в Nature Biotechnology, екипът, ръководен от Нир Фридман и Ронен Саде от Еврейския университет в Йерусалим, предлага нов подход за получаване на информация от свободна ДНК в кр

  Международно проучване, публикувано в Science Translational Medicine предлага подход за намаляване на риска от предизвикване на имунен отговор от страна на генни терапии с  адено-свързани вируси . Изследователите са успели да скрият вирусния геном от имунната система, предотвратявайки активиране срещу терапията, което може да компрометира ефективността на лечението и здравето на пациентите.   Генната терапия, която се състои от използване на генетични инструкции като лечение, представлява много обещаваща терапевтична възможност за множество генетични заболявания. Едно от многото нейни предизвикателства е да се разработят вектори, които да транспортират тези инструкции до клетките или прицелната тъкан, които са най-адекватни за лечение на болестта. Адено-асоциираните вируси са придобили голям интерес като вектори за генни терапии, тъй като те не са патогенни за пациентите и могат да се насочат към различни тъкани. Отговорът на имунната система обаче към наличието на обвивка на вируса

В повечето случаи, в които някой се сеща за РНК , насочва мислите си към информационна РНК, рибозомна РНК и транспортна РНК. Съществуват обаче повече видове РНК, които изпълняват много разнообразни функции, сред които се намират микроРНК. В продължение ще говорим за последните, от техния синтез до различните функции, които те изпълняват в клетките. Фигура, създадена с Piktochart. МикроРНК (miRNAs) са малки РНК, между 19 и 25 нуклеотида, които регулират експресията на гените. Как правят това? Предимно чрез разграждането на информационната РНК или регулирането на транскрипцията. Транскрипцията е процес, при който молекула информационна РНК се получава от една от ДНК веригите, така че информацията се прехвърля от ДНК към РНК. Поради това, ако се инхибира транскрипцията, не се синтезират протеини. При животните микроРНК са закодирани в отделни гени (кодиращи една единична микроРНК), групирани в клъстери (групи гени, кодиращи няколко различни микроРНК) или в интрони на гени, кодиращи протеи

  Неотдавнашно проучване, публикувано в списание Immunity през февруари миналата година, идентифицира генетични варианти, които влияят върху отговора на имунотерапията в 22 области на човешкия геном. Т лимфоцити, атакуващи туморна клетка. Снимка: Alex Ritter, Jennifer Lippincott Schwartz and Gillian Griffiths, National Institutes of Health. Имунната система е сложна мрежа от вещества, клетки, тъкани и органи, която защитава тялото срещу инфекции или клетъчни аномалии. По естествен начин тази система е способна да открива появата на ракови клетки и да ги елиминира, като по този начин предотвратява тяхното разпространение. Раковите клетки обаче понякога могат да останат незабелязани от имунната система, причинявайки появата на тумори. Изследването, проведено от изследователи от различни университети, анализира пълния геном и туморната микросреда на около 9 000 онкологични пациенти с 30 различни вида тумори. Благодарение на това авторите са успели да определят различни фактори, които влия

   Международно проучване, публикувано в Science, реконструира 64 копия на геноми, получени от непрекъснати дълги последователности и дава по-точна представа за генетичните вариации в човешките популации.   Реконструкцията на 64 копия на геноми от дълги непрекъснати последователности осигурява по-точна представа за генетичните вариации в популациите от хора.  Проектът за човешкия геном не би бил възможен без разработването на техники за секвениране, които да позволяват подобрение на ефективността при четене и интерпретация на ДНК веригите, съставляващи генома. Масивното секвениране направи важен поврат за успех на проекта, позволявайки анализ на милиони фрагменти от ДНК  едновременно. Съвсем наскоро възможността за секвениране на дълги фрагменти от генома предлага стратегия за улавяне на човешкото генетично разнообразие с по-висока разделителна способност, както се вижда от скорошно проучване, публикувано в Science. В работата изследователите представят 64 хаплотипа, получени от 34 раз