Генетичният анализ на пациенти с много тежък COVID19 отваря нови терапевтични възможности за заболяването

 Генетично проучване с повече от 2200 пациенти с много тежко протичане на COVID19 разкри нови райони на генома, отнасящи се до болестта, които са свързани със защитните механизми на организма срещу вируса и възпалението в отговор на заболяването. Резултатите от работата, публикувана в Nature, предвиждат възможни терапевтични мишени, за които вече съществуват лекарства. 

Чувствителността към някои вирусни инфекции, като COVID-19, се влияе от генетични фактори. Снимка: Genotipia.

Вариации в генома допринасят за това, всеки човек да показва различен отговор срещу една инфекция. Поради тази причина от началото на пандемията от COVID-19 се реализират изследвания, насочени към идентифициране на гените, влияещи върху чувствителността към инфекцията от коронавирус, риска от развиване на болестта или на най-тежките и форми. Благодарение на тези проучвания се знае например, че приблизително около 3.5% от хората с най-тежките форми на COVID-19, показват мутации в гените, свързани с имунния отговор, медииран от интрферон.

За да се разбере по-добре участието на гените в най-тежките случаи на COVID19, изследователи от консорциума GenOMICC (Genetics of Susceptibility and Mortality in Intensive Care) сравняват геномите на повече от 2200 пациенти с критично заболяване с тези на хора, които не са заразени от вирус и са идентифицирали група гени (TYK2, IFNAR2, OAS, DPP9 и CCR2), които биха могли да повлияят риска за развитие на най-сериозните форми на заболяването.

Въз основа на тези гени и техните функции, изследователите посочват два специфични биологични механизма, участващи в критичното протичане при пациенти с COVID19. От една страна, вродената антивирусна защита, която действа в началото на заболяването (където са включени гените IFNAR2, които кодират една субединица в рецептора за интерферон, и OAS). От друга страна, увреждането на белия дроб, причинено в резултат на възпалителни процеси, активирани от самия организъм (където участват гените DPP9, TYK2 и CCR2).

Резултатите от работата планират възможни терапевтични цели, за които вече има налице одобрени лекарства. Например лекарства, насочени към увеличаване на сигнала за интерферон или противодействие на активирането и инфилтрацията на определени имунни клетки в белите дробове. В този контекст изследователите предлагат да се пренасочат тези лекарства и да се тества тяхната ефикасност в клинични проучвания на COVID-19.

„Това е впечатляващо осъществяване на обещанието на човешката генетика да помогне за разбирането на критичното протичане. Както при сепсиса и грипа, така и при COVID19 увреждането на белите дробове се причинява от нашата собствена имунна система, а не от самия вирус ", казва Кенет Бейли, изследовател от Университета в Рослин Институт от Единбург и ръководител на проекти. "Нашите резултати осигуряват пътна карта през сложността на имунните сигнали, показващи пътя към ключовите мишени за лекарствата." Изследователят добавя, че резултатите от работата изтъкват кои лекарства трябва да бъдат първите, които да се оценяват в клинични изпитвания. „Можем да тестваме само няколко лекарства наведнъж, така че правилното подбиране ще спаси хиляди животи“, казва Бейли.

Investigación: Pairo-Castineira E et al. Genetic mechanisms of critical illness in Covid-19. Nature. DOI: https://doi.org/10.1038/s41586-020-03065-y

Fuente:  Five genes identified that could be key to new COVID-19 treatments. https://www.ukri.org/news/five-genes-identified-that-could-be-key-to-new-covid-19-treatments/

Автор: Amparo Tolosa, Genotipia

Превод от испански: Лиляна Петрова

Източник: El análisis genético de pacientes con COVID19 muy grave abre nuevas vías terapéuticas para la enfermedad