Умората като дълготраен симптом след Covid 19
Какво знаем за продължителните симптоми на Covid 19?
Избухването на настоящата криза, причинена от коронавируса SARS-CoV-2, предполага изключителни промени в начина ни на живот.
От момента, в който Световната здравна организация прие ситуацията като спешна за здравето, информацията за заболяването, свързано с този патоген (covid-19), започна да се разпространява като горски пожар и стана неразделна част от нашето ежедневие.
До такава степен, че за кратко време голяма част от населението придоби знания за това как се изразява на клинично ниво и за хигиенните мерки, които биха ограничили бързото му разпространение.
Ясноти и съмнения относно covid-19
В момента обемът на научните произведения относно този коронавирус е изобилен, след като като хиляди специалисти се впуснаха в разгадаването на неговите тайни. Първоначалната несигурност започва да отстъпва пред поне няколко утвърждаващи се убеждения.
Сред тях са, че най-честите симптоми на covid-19 са мускулна болка, умора, треска, дихателни проблеми, главоболие и загуба на вкус или мирис; както и че смъртността му варира в зависимост от социодемографските променливи.Времето, за което се развива инфекцията също е известно: съществува тенденция инкубацията да продължи между четири и седем дни след попадането на вируса в тялото (с максимален период от време две седмици). През това време обикновено се идентифицират първите промени в здравословното състояние.
С течение на дните патогенът изчезва от тялото и човек постепенно възстановява предишното си физическо състояние. Това е най-честата форма на еволюция.
От друга страна, приблизително 30% от случаите биха включили безсимптомни пациенти. Те много пъти дори не стигат до диагностициране (въпреки че биха могли да предадат болестта на други).
Все пак обаче, със злополучното натрупване на случаи, на които сме свидетели, започва да се появява тревожно явление: някои хора показват продължителна симптоматология, преди всичко свързана с интензивна умора.
Този симптом на болестта продължава да бъде загадка по отношение на нейните развитие и причини, но разпространението му расте с разпространението на вируса по цялата планета.
Кога приемаме, че един симптом перзистира?
Под постоянна симптоматология на covid-19 се разбира тази, която продължава няколко месеца след приключването на процеса на остра инфекция, поддържайки интензивност, която определящо повлиява ежедневието на пациентите.
Това не е безпрецедентно явление, тъй като вече има доказателства, че определени вируси и бактерии могат да я причинят при хората, сред тях и други коронавируси, отговорни за огнищата, които засегнаха определени региони на света в зората на този век.
Някои примери биха били SARS-CoV, открит в Азия през 2003 г. (който в крайна сметка се разпространи и в други страни) или MERS-CoV (Саудитска Арабия, 2012).
Други инфекции, като вируса на Epstein-Barr или грипния вирус H1N1 (за да дадем пример), също са демонстрирали способността си да генерират перзистираща симптоматология.
Във всички тези случаи умората обикновено е най-устойчивият симптом на ремисия, което е мотивирало генеричния диагностичен етикет за поствирусна умора.
Хората, които страдат от него, съобщават за генерализирана умора, нужда от почивка и затруднения да стоят прави продължително време. В някои случаи интензивността на симптома достига до такава степен, че прави невъзможно извършването на ежедневни дейности.
Всичко това се добавя към трудностите на диагностиката и преценка на умората, поради свойствения за нея дълбок субективен компонент. Това може да допринесе за честото чувство на безпомощност и отчаяние у страдащия човек.
Какво знаем за перзистиращите симптоми на covid-19
В случая на SARS-CoV-2, някои проучвания показват, че 87% от пациентите поддържат поне един симптом два месеца след откриването на първия.
Дори започват да се публикуват изследвания, сравняващи тази форма на представяне с миалгичен енцефаломиелит, силно инвалидизиращо заболяване и недостатъчно разбрано.
Поне за една група пациенти преодоляването на първоначалните симптоми е само първият камък на пътя. За съжаление информацията, с която трябва да го обясним, все още е много малко.
Гореспоменатата упоритост се наблюдава както сред тези, които са показали леко протичане, така и сред тези, които са имали по-големи затруднения по време на острия процес. Независимо от горното, тя е по-често документирана сред жени и сред тези, които са били приети в интензивни отделения. Тези последни пациенти често се нуждаят от по-дълго време за възстановяване.
Ето защо тежестта на заболяването и полът могат да се окажат важни, за да се разбере тази интензивна умора.
Какво се крие зад поствирусната умора
Първите обяснителни хипотези се спират на възпалителните и имунологични реакции, които възникват естествено по време на инфекциозни процеси. Те понякога могат да излязат извън контрол и да доведат до опасна цитокинова буря.
Този механизъм в SARS-CoV-2 привлича вниманието на специалисти, които се стремят да разрешат неизвестната. Способността на вируса да преминава през кръвно-мозъчната бариера и някои медиаторни генетични фактори също може да обясни появата на дълготрайни неврологични симптоми (като умора).
И накрая, има изследвания, в които се подчертава ролята на вторичните психологически проблеми (тревожност, депресия и др.) като фактори, които допринасят за обостряне на субективното усещане за умора и които са склонни да я придружават, докато продължава.
По същия начин много от тези, които са прекарали болестта и се оплакват от остатъчни симптоми, съобщават, че страдат от социално отхвърляне, резултат от страха и невежеството.
Докато науката се подготвя да осигури рекурси за хората с перзистиращи трудности, продължава да бъде от съществено значение да бъде информирана обществеността за инфекцията и нейните последици.
Joaquín Mateu Mollà, преподавател, доктор по клинична психология, Universidad Internacional de Valencia
Публикувано на 4.11.2020 в Huffpost
Превод от испански: Лиляна Петрова
Коментари
Публикуване на коментар