Още нещо за пандемията

На тайни и охранявани места, така ще се разпространява антиковидната ваксина в Испания Запазването при -80ºC е основното предизвикателство, но общините вече се подготвят за него. Ще достигне в 50 точки за разпределение в цялата страна. Por Marina Velasco Не са известни както точната дата, така и броя дози. Европейската комисия обяви този четвъртък, че ваксините срещу коронавируса ще започнат да се прилагат в целия Европейски съюз между 27 и 29 декември. Министерството на здравеопазването предпочита все още да не уточнява на кой ден ще случи това в Испания. Точният брой дози, които ще пристигнат в страната при първата пратка, също не е известен, но ще бъде разпределен до 50 различни пункта в страната. Ако Европейската агенция по лекарствата (EMA) одобри ваксината Pfizer и BioNTech на 21 декември, през следващите 48 часа Европейската комисия може да разреши продажбата й в страните, така че се предвижда на 26 декември първите дози да напуснат производствения център в Puurs (Белгия), в пос

  Новият китайски компютър е 100 милиарда пъти по-бърз от най-бързия суперкомпютър в света. Група физици от Китай твърдят, че са създали квантов компютър със скорост на обработка и мощност, много по-високи от най-модерните квантови суперкомпютри в света. Това е прототип на квантов компютър, който има способността да изчислява почти 100 милярда пъти по-бързо от други квантови компютри като Summit на IBM, един от най-бързите, които съществуват. Обхватът на новия китайски дизайн, наречен Ji Zhang, поставя азиатския гигант на едно от първите места в глобалния конкурс за развитие на мащабни квантови изчисления, отбелязвайки нов крайъгълен камък в тази област. Китайският експерт Пан Джианвей и неговият екип са създателите на системата, която направи възможно засичането на 76 фотона или частици, които генерират квантови активности при електромагнитното явление. Суперкомпютърът Ji Zhang се основава на един класически алгоритъм на симулация, много подходящ за ускоряване на квантовите изчисления

 Разработват го в Русия Новата надежда в борбата срещу коронавируса е вид кисело мляко. Но, очевидно, не каквото и да е, разбира се, не е от тези, които можете да си купите в супермаркет. Институтът по молекулярна медицина в Санкт Петербург разработва тест върху животни за ваксина срещу вируса, която се прилага през устата под формата на кисело мляко. Както съобщава агенция РИА Новости, при опитите тя генерира успешен отговор на антитела. Александер Соворов, директор на отдела за молекулярна микробиология на институцията, увери, че "имунният отговор върху лигавицата на лабораторните животни е много добър, специфичните антитела се образуват върху лигавицата и в кръвта." Към момента ученият не е предоставил повече подробности по въпроса и не е посочил кои видове животни са били използвани в тестовете. „Благодарение на пероралното прилагане на ваксината, максималният имунен отговор се получава върху лигавиците (мукозите) и затова ваксината се нарича мукозна“, обясни вицепрезиден

Национална мрежа от биобанки ( RNBB) Регистърът на тези проби се координира от Националната мрежа на биобанките, което направи възможно стартирането на общ национален каталог. Запазват се много различни видове проби (като серум, назофарингеални ексудати, кръв, плазма или левкоцити, наред с други) от 21 000 пациенти в различни стадии на заболяването, от асимптоматични до приети в интензивно отделение или починали. „Ролята на биобанките е ключова в разследването на COVID-19,“ подчертава Кристина Вийена.   Националната мрежа от биобанки е регистрирала около 62 000 проби от 21 000 пациенти, за да ги направи достъпни за изследователски проекти, които се нуждаят от тях, за да усъвършенстват знанията за тази нова патология. Тази инициатива позволява проектите върху новия SARS-CoV-2 вирус да имат общ национален каталог на проби от пациенти, страдащи от болестта COVID-19. Националната мрежа от биобанки (RNBB) успя да регистрира всички тези човешки биологични проби само за 5 седмици, започвайки

 Коронавирусите са РНК вируси, участващи в разнообразни заболявания, които засягат хората и животните. При хората те могат да причинят обикновена настинка и гастроентерит при бебета. Те са много трудни за култивиране в лаборатория, поради което малко от тях са характеризирани и проучени в дълбочина. Коронавирусът е изолиран за първи път от пилета през 1937 г. от Бодет и Хъдсън (Beaudette y Hudson). След откриването на риновируса през 50-те години, повече от 50% от настинките все още не могат да бъдат причислени към известни агенти. През 1965 г. Tyrrell и Bynoe използват ембрионални ресничести тъканни култури от човешката трахея, за да възпроизведат първия коронавирус in vitro. Днес са известни приблизително 13 вида от това семейство, някои от които заразяват хората. Има и коронавируси при говеда, свине, гризачи, котки, кучета и птици. Коронавирусите са сферични с приблизителен размер между 80 и 220 nm в диаметър. Те имат спирален нуклеокапсид с диаметър 9-11 nm и линеен, едноверижен РН

Според Центъра за социологически изследвания 55% предпочитат да изчакат ефектите и да бъдат известни. 32% от испанците, тоест приблизително една трета, биха искали да получат ваксината "незабавно" щом бъде на разположение, според данните от втория специален барометър за коронавирус, публикуван от Центъра за социологически изследвания този петък. За разлика от тях, 55,2% от анкетираните биха предпочели да изчакат, за да разберат възможните странични ефекти от него. 8,4% отговориха, че в никакъв случай не биха желали да бъдат ваксинирани, а 3,8% или не знаят, или не отговарят. Проучване на Центъра за социаологически изследвания относно ваксинацията От тези, които предпочитат да изчакат или директно отказват да бъдат ваксинирани, 59,6% биха направили това незабавно, "ако е препоръчано от техния лекар въз основа на клиничната им история или поради риск да заразят близък член на семейството". От друга страна 26,2% продължават да отговарят, че в никакъв случай не биха се

Две скорошни проучвания, публикувани в Cell, прилагат инструменти за редактиране на генома CRISPR, за да изследват кои гени на гостоприемника са важни за коронавирусната инфекция и за да идентифицират потенциални терапевтични насоки срещу COVID-19. Само за осем години системата за редактиране на генома CRISPR направи революция в областта на биотехнологиите и биомедицината, предоставяйки приложения от голям интерес за изследване на болести и търсене на лечения. Доказателство за неговата значимост е неотдавнашната Нобелова награда за химия за 2020 година, присъдена на Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна, за техния принос в развитието на универсалния метод за редактиране на гени. Инструментите CRISPR са използвани по различни поводи, за да се определи кои гени са важни за развитието на заболяванията и да се идентифицират потенциалните терапевтични цели. С напредването на пандемията COVID-19 различни изследователски групи са се обърнали към нейното използване, за да разберат по-добре как ви